Групи
Една сцена, едно семейство
16-20Младежката група
Това са хората, които не питат кога ще свърши репетицията, а: „Кога са изпитите в НАТФИЗ, Любен Гройс и Нов български университет?“ Това са „ветераните“. Те са оцелели след години репетиции, спектакли, реквизит, фестивали, забравени костюми и постоянното: „Стоп! Отначало!“ Вече знаят, че театърът не е само аплодисменти. Той е чакане. Много чакане. Понякога чакаш години зад кулисите, за да кажеш една реплика. Това е възрастта, в която повечето хора започват да мислят за бъдещето си. А тези тук са избрали една от малкото професии, при които можеш да учиш и работиш денонощно, а накрая пак някой да попита: „Ами истинска работа кога смяташ да започнеш?“ Те вече не играят театър. Те живеят театър. Понякога дори малко повече, отколкото е необходимо. Защото, като събереш на едно място млади хора, които искат да станат актьори, получаваш следното: * Всеки иска да е главен герой. * Всеки има своя версия за истината. * Всеки е абсолютно убеден, че прожекторът трябва да свети точно върху него. Тук са хората, които са избрали трудния път. Пътят, по който талантът никога не е достатъчен. Трябват дисциплина, упоритост, характер и търпение да приемеш думите: „Добре беше, но... още веднъж.“ Те знаят, че сцената не е място, на което се качваш, за да бъдеш забелязан. Тя е място, на което се качваш, за да кажеш нещо. И точно затова тази група е толкова специална.
6-10Mалката група
Това са малки хора с големи мечти, огромна енергия и приблизително 14 секунди концентрация. Те могат да научат текста на цялата пиеса само за две репетиции, но не могат да си спомнят чии са тениската, бутилката с вода или дори ученическата раница, които са забравили в залата. Това е възрастта, в която задават по 173 въпроса на час, а поне половината започват с „Защо?“. Те идват на репетиция с усмивка, тръгват си с усмивка и човек се чуди как тези усмивки са успели да стъжнят живота на преподавателите им. Сред тях има бъдещи актьори, певци, художници и режисьори. И поне двама-трима, които още не знаят какви ще станат, но вече са сигурни, че ще бъдат известни. Това са малки хора с големи мечти.
14-16Група седмаците
Наричат се така, защото са под прикритие. Иначе са 9. и 10. клас – възрастта, в която човек вече има мнение по абсолютно всички въпроси. По абсолютно всички. Дори по тези, за които преди пет минути не е знаел, че съществуват. Това са младите хора, които изглеждат напълно спокойни отвън, а отвътре едновременно мислят за училище, бъдеще, любов, приятели, оценки, любов, матури, любов и дали са си заредили телефона. Това е възрастта, в която репликата „Като пораснеш, ще разбереш“ вече не работи, защото те са убедени, че са пораснали, а родителите им са убедени точно в обратното. Всъщност те обикновено живеят като кръгли сираци – все едно нямат родители. А ако случайно се случи да си проговорят веднъж през седмицата, разговорите обикновено се въртят около темите „Отсъствия“ и „Пари“. На репетиции влизат с походката на хора, които са видели всичко в живота. Водят дълбоки философски разговори за смисъла на изкуството, а две минути по-късно се заливат от смях на поредната простотия в TikTok. И, честно казано, точно това ги прави толкова забавни. Те вече не са малките деца, които тепърва откриват сцената. Те знаят колко труд стои зад всяко представление, колко извънредни репетиции стоят зад всеки успех и колко пъти трябва да чуеш: „Още веднъж!“, преди всичко да стане както трябва. И въпреки това продължават да идват. А това се нарича истинска любов към театъра.
11-13Група петаците
Възраст, в която човек не е дете, но възрастните упорито продължават да го смятат за такова. Това са младите хора, които могат да изкарат четири часа на телефона, но получават емоционално изтощение след пет минути репетиция. Те общуват на специален език, състоящ се от половин изречение, няколко звука и въпрос: „Ъ-ъ-ъ... какво?“ Дълбоките философски въпроси, които ги спохождат, са няколко: * „Кой съм аз?“ * „Какъв е смисълът на живота?“ * „Има ли Wi-Fi?“ * „Господине, мога ли да си заредя телефона, защото имам 2% батерия?“ Това е поколението, което може да снима 47 дубъла на едно видео за социалните мрежи, но на сцената излиза само с един дубъл — и то в деня на премиерата. „Чапек“ и „Хитър Петър“ знаят това най-добре. Това е поколението, което може да превземе едновременно сцената, социалните мрежи и нервите на родителите и учителите си.
ВъзрастниГрупа Бабите
Най-старшата група в „Талантино“. Не най-младата, но най-шумната и най-драматичната. В тази група думата „баби“ няма нищо общо с възрастта, нито с пола. Това е състояние на духа. Тук са хората, които през седмицата работят, плащат сметки, ходят по институции, гледат деца, грижат се за родители, гледат часовника и се чудят кога точно ще им остане време за самите тях. И въпреки това в неделя идват на репетиция. Доброволно. Докато по-малките групи още търсят себе си, тези хора вече са се намерили. И са решили, че вместо да си стоят спокойно вкъщи пред телевизора, ще учат текстове, ще репетират мизансцени и ще си причиняват среща с Карагьозов веднъж седмично. Защото явно животът им не е бил достатъчно напрегнат. Те са живото доказателство, че театърът не е въпрос само на страст. Макар че страстта много често върви с обезболяващ гел, ортопедични стелки и дневна доза гинко билоба.